Мит и истина при проговарянето – проблем ли е ако закъснява

Мит и истина при проговарянето – проблем ли е ако закъснява

В тази статия ще бъдат обсъдени някои митове и истини относно развитието на речта, забавянето на речта и проблемите с общуването при бебета и малки деца.

❌ Мит 1 – Не е притеснително, че дете на 3 г.в. не говори – ще проговори изведнъж.
✅ Истина – За съжаление, ден след ден виждам, че това не е вярно. Да, може и да има такива деца, но те са малцинство. Дете на 3 години, което не говори, вече има да наваксва. На тази възраст активният речник на децата би трябвало да става все по-богат – да нараства броят на съществителните, както и на думите, назоваващи действия и признаци. Те трябва да могат да съставят прости разширени изречения, както и някои сложни, да отговарят на въпросите “Кой?”, “Къде?”, “Какво?”, “Защо?”, самите те да задават въпроси, да са овладели някои предложни отношения и т.н. Затова нека си дадем сметка, че когато едно дете закъснява с проговарянето, времето е ценен фактор за него.

❌ Мит 2 – Няма значение, че детето не говори, нали всичко разбира.

✅ Истина – В много от случаите при закъсняване в проговарянето, освен трудности в експресивната реч (говоренето), е налице и дефицит в рецептивната реч (разбирането). Това за съжаление остава незабелязано от родителите, тъй като те приемат, че детето не желае да изпълни това, което му казват или, че е прекалено вглъбено в това, което прави и затова не им обръща внимание. Оказва се обаче, че това не е просто отказ, а неразбиране от страна на детето – неразбиране на по-дълги и сложни инструкции. Представете си, че се намирате в страна, чийто език не владеете. Хората Ви говорят, питат Ви нещо, искат да общуват с Вас, Но колко адекватни ще бъдете Вие, като не разбирате? Ето така е и при децата, които имат трудности в разбирането.

❌ Мит 3 – Когато закъсняващото с проговарянето дете започне да говори, то ще проговори направо с цели изречения и ще изговаря думите съвсем правилно.
✅ Истина – Дори по пътя на логиката, няма как да се случи точно така. Не е възможно да си пропуснал етапи от развитието си и да компенсираш като с вълшебна пръчица. Не случайно логопедите използват понятието “езиково-говорно развитие”. Езиковото развитие включва в себе си цялата граматическа система, а говорното развитие включва в себе си артикулацията. Връзката е такава – не е възможно при дефицит в езиковото развитие, да има правилна артикулация. А дефицитът в езиковото развитие (по-голям или по-малък) винаги съпътства закъсняването в проговарянето.

Искам да бъда разбрана правилно – да, възможно е дете, което е имало дискретно закъсняване в проговарянето, да компенсира самостоятелно. Но детското езиково-говорно развитие е сложно нещо и в него са намесени много фактори, затова трябва да бъде оценявано комплексно. Точно това е част от работата на логопедите.

🤷‍♀️ В крайна сметка проблем ли е, ако едно дете закъснява с проговарянето? Категорично – “Да”!
🤷‍♀️ Защо? Защото устната реч е единственият начин за изразяване на малкото дете – на неговите нужди, желания, болки, радости. А и това същото малко дете ще порасне и един ден трябва да има шанса да бъде голям човек, който умее с лекота да използва изконната ни способност – да комуникираме.

Leave a Reply

Your email address will not be published.