СИНДРОМЪТ НА ТРЕТИЯ ЧОВЕК – МИТ, ЛЕГЕНДА ИЛИ РЕАЛНОСТ
Една от най-загадъчните случки в живота на екстремните катерачи и изследователи на Антарктида е „синдромът на третия човек“, наричан още „фактор на третия човек“. При него, в ситуации на живот и смърт или при тежки трагедии в планината, един или двамата катерачи изпитват присъствие на трети човек, спиритуален дух, ангел, който им помага в оцеляването.
Сър Ърнест Шекелтън, пръв, през 1916 година описва този феномен, по време на своята тежка експедиция в Антарктида. Те били трима човека в експедицията, но според изследователя, в един от най-тежките моменти, към тях се присъединило четвърто, безтелесно същество. Те имали чувството, че са четирима, а не трима. В един момент те трябвало да направят преход от 36 часа, за да оцелеят, през планините на Южна Джорджия в Антарктида и всички в експедицията имали чувството, че с тях е и ги съпътства още един човек. Когато се добрали до спасението, те споделили помежду си, този общ психологически феномен, който по-късно станал известен, като „синдромът на третия човек“.
В по-модерни времена, подобен феномен са изпитвали известните алпинисти Райнхолд Меснер и полярниците Питър Хилари и Ан Банкрофт.
През 1988 година катерачът Джо Симпсън описва този синдром, в своя книга. Той имал много трудно изкачване и по време на най-тежките моменти, когато бил на границата на смъртта чул „глас“, който го окуражавал и го насочвал, накъде да пълзи, за да достигне до базовия лагер. По време на пълзенето в планината Сиула Гранде, той бил със счупен крак, защото паднал от скала и цялото му тяло било ударено и насинено. Според някои журналисти, в момент на много тежка психическа травма и изтощение, някои хора развиват концепцията за „въображаем приятел“ или „ангел хранител“, защото само така може да оцелеят при екстремна болка и атмосферни условия.
Според учените е възможно в травмиращи ситуации двете полукълба на човешкия мозък „да разговарят“ помежду си, което дава илюзия за невидимо присъствие. Същото нещо са наблюдавали хора, които в океана са оцелявали, върху сал или отломки от кораб. През 2009 година писателя Джон Гийгер, пише книгата „Фактора на третия човек“, в който авторът описва множество случаи на такова присъствие.
Усещането за „трети човек“ е толкова силно, че през 1933 г. британският алпинист Франк Смит, предложил счупен на две шоколад на другия до него, а той бил сам, под връх Еверест. Франк Смит бил един от първите, който почти достигнал сам до Еверест, но се отказал на няколкостотин метра под него. Той разказва, че докато се е катерел към върха, при ужасен вятър и при липса на кислород, той през цялото време е усещал, че с него има втори човек и това го е успокоявало и му е давало чувство на увереност. Дори му е предложил шоколад, но когато се е обърнал към съществото, там е нямало никой. Един от оцелелите при терористичния атентат в Кулите Близнаци в Ню Йорк – Рон Дифранческо разказва, че в най-тежкия момент е бил окуражаван от глас, да продължи да търси спасението, да не се отказва и да отива на по-сигурни места в сградата. Той бил последния човек, излязъл от Южната кула невредим, преди тя да се срути.
През 1983 година двама планинари били ударени от голяма лавина в планината Делтаформ, в Канада. Единият от тях бил потрошен, но все пак оцелял. Ситуацията била напълно безнадеждна и той решил да седне в снега и да заспи, за да умре по-бързо, в съня си, от измръзване. Тогава усетил нечие присъствие, погледнал натам, нямало никой, но той чувствал, че там има някой. Тогава чул глас: „Не се отказвай, трябва да опиташ“. Може би това, била предсмъртна халюцинация. „ „Тя“ ми каза какво да правя. Единственото решение, което бях взел в този момент, беше да легна до Рик, да заспя и да приема смъртта. Това е единственото решение, което взех. Всички решения, взети след това, бяха взети от присъствието на това нещо, което останах с впечатлението, че е жена. Просто получавах инструкции. . . . Разбрах какво искаше да направя. Искаше да живея.“ – казал по-късно алпинистът, който все пак оцелял.
Въпреки, че бил потрошен, със счупени зъби и капки кръв, капели от него, той започнал да пълзи, да се влачи, като през цялото време, нещото до него „жената“, му давало практични съвети, като например по кой път да върви и да не се отказва, въпреки че на моменти, да се движи, за него било невъзможно, поради болката: „Това, което си помислих тогава, беше, че халюцинирам, помислих, че спътничката-присъствието се отказа от мен, защото знаеше, че съм мъртъв, и току-що ме напусна. Но както се оказа, мен ме търсили хора и те се появиха. Един от тях излезе със ски и ме изкараха онази нощ, с хеликоптер. Всъщност „Тя“ присъствието беше ме напуснало, защото знаеше, че вече съм в безопасност.“ – разказва по-късно младежът.
Подобни случаи има много – на хора, които били заседнали в пешери и всякакви екстремни случаи.
Според лекарите става въпрос за психически феномен, тежка халюцинация, но разбира се, не се изключва и религиозната теория, че някои хора, които са истински варващи, получават помощ, от Бога. Който се интересува, от тези странни случаи може да потърси в ютубе и в мрежата, има доста. Описани са и множество случаи, при които човек, искрено вярващ в Бога е поисквал и получавал помощ в трудни моменти, отново от такова безтелесно същество. Затова, ако изпаднете в много тежка ситуация на границата със смъртта, смело искайте от Бог и ще получите.
Източник:
“Изумителница”
