Защо днешните деца са толкова непослушни?

Защо днешните деца са толкова непослушни?

Ежедневно чуваме за родители, които описват децата си като трудни, непослушни, гневни, неконтролируеми, инатливи и т.н.
Разбира се няма как това да не повдига някои въпроси като това защо днешното поколение има толкова много предизвикателства с възпитанието? Дали днес наистина имаме повече трудности или просто им се дава повече гласност?

Ето няколко неща, които е добре да имаме предвид, когато определяме децата като непослушни:

Днес четем много, което има своите позитиви, но заедно с това има една много силна тенденция да теоретизираме децата. Концентрираме се върху представи като “нормално” и “ненормално” в поведението, анализираме и наблюдаваме децата си като научен обект и забравяме да се насладим на чудото в тях. Забравяме да видим самите тях. Без обяснения и определения. Да оценим удивителното творение на природата с цялата му магия, хаос и синхрон.
– Четем за това как да разбираме децата си, но у дома не ги слушаме.
– Четем за това как да говорим с тях, но в основната си част сме водени от желанието за ред и послушание.
– Четем как да ги развиваме, но на практика ги подготвяме да отговарят на очакванията ни, които от своя страна имат за цел да покрият собствените ни дефицити в начина, по който възприемаме себе си.
И естествената реакция на децата на всичко това е съпротива. Съпротива, която казва “аз не съм научен експеримент. Аз няма да бъда идеален само защото ти искаш. Аз няма да приличам на еди кого си, защото така ти харесва. Аз имам свой глас и свой път и ще ти го показвам по всеки начин.”
Така децата лекуват перфекционизма и болните амбиции на съвременния родител, който често бърка родителството с професионален проект, който се движи по план и схема.
В по-голямата си степен съвременните деца се отглеждат в твърде малки социални общности. В добрия случай семейството има някой и друг семеен приятел с деца или баба и дядо, които идват от време на време и които биват подлагани на строга оценка, защото в повечето случаи “развалят дисциплината“. В огромната си част обаче съвременните деца растат само с модела на мама и татко. Това може да сближи двойката и да направи семейството много сплотено, но заедно с това ощетява децата от гледна точка на безценна социална и общността опитност.
Богата на поведения, образи и роли среда, в която децата получават различен вид подкрепа, общуване и формират гъвкавостта на своя характер. Когато само мама и татко са натоварени с грижата за детето, наред с всички останали ангажименти, това води до едно ограничено междуличностно пространство, в което циркулират еднотипни модели и стрес, който не намира достатъчно пространствени проявления както за родителите, така и за децата.
Затова в голяма степен днес сме толкова изнервени и едни и същи стресови модели се предават във връзката родител-дете.
Детето днес живее между 4 стени и ограниченията на детската площадка. Навсякъде има правила. Като продължение на въпроса с общността, физическата свобода, чрез която детето изразява себе си, опознава се и опознава света, днес също е крайно ограничена. Децата днес намираме за непослушни, защото изискваме от тях неща, които не са присъщи на природата им в огромна част от времето.
Стой мирно! Пази тишина! Върви си в стаята! Сядай тук и си играй тихо! 
Децата са създадени да вилнеят, да вдигат шум и да правят бели. Докато ние се опитваме да се убеждаваме, че е нормално да искаме детето да играе тихо цял ден, за да си работим от вкъщи, ще имаме проблем с детето.
Докато се боим да го пуснем да потича, защото ще падне, ще се удари, ще потече кръв… ще имаме проблем с детето.
Не казвам, че не трябва да има граници, дисциплина и безопасност, но днес тя се е превърнала в един непрестанен контрол от страна на възрастните, в който детските потребности са изместени от родителското удобство и са облечени в модерни обосновки.
А децата изразходват стреса и напрежението като лудуват.
И няма защо да се чудим, че едно дете е непослушно, нервно или агресивно, ако по цял ден е принудено да спазва правила, които не разбира и които са противоестествени на природата му. И не, това, че водим детето на 6 занимания, в които друг възрастен му казва какво да прави – не се брои за свобода. Може да развива умения, но не е свобода.
Идеите за ранното развитие ни “изяжда главите”. Да, децата са умни, попиват всичко, обаче това НЕ ЗНАЧИ, че трябва да натискаме безкрайно много, за да видим колко може да поеме детето.
Ранното постъпване в училище, ранното притискане на детето да учи имат висока цена за нервната система, психиката и емоционалния баланс на детето. А днес живеем в свят, в който отглеждаме детето си не според нуждите му, а според това какво може детето на съседката. Редовно чувам майки да казват “записала съм го на 5 неща, за да не мисли за глупости”.  И на 505 неща да запишем детето, то ще има нужда да освободи стреса в себе си, да бъде диво и свободно и да има стойностно време с Вас! И колкото повече го записвате на неща, за да прехвърлите отговорността за поведението и развитието му, толкова повече стрес ще трупа детето. Особено, ако нещата, които избирате не са съобразени с неговите потребности.
Нарушена връзка родител-дете. Тук много често чувам “ама едно време баба ти като е била на полето не е седяла да реди кубчета с децата”. Да, сигурно, обаче баба ти е имала общност, свързана, дълбока и богата на общуване и подкрепа, в която детето е било потопено е и получавало енергия. Баба ти не е била в профила в социалните мрежи и в сериала постоянно, имала е много по-реално общуване и по всяка вероятност е присъствала тук и сега много повече, отколкото огромна част от днешните родители. Когато родителят присъства само физически, детето го търси по всеки начин, особено с лошо поведение.
Няма лоши деца, пак напомням! Има деца, които не чуваме! Може да сме прекалили с презадоволяването, може някъде да сме пропуснали важна потребност, може да се наложи да поработим над себе си или поне да приемем, че не живеем по най-добрия за нашите деца начин и това има своята цена. Важно е да имаме реалистични очаквания към децата и към себе си.